И до ден днешен българите почитат традиционния празник на лозарите и виното - Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по съвременния календар, но мнозина с радост го празнуват и на 14 февруари, според по-стария обичай.
Според народното поверие, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон.
“Земя на хубавото вино”наричали в древността Тракия.
Св. Трифон се празнува почти навсякъде където има или е имало по-развито лозарство. Той е покровител само на лозарите. Именно на този ден, каквото и да бъде времето, лозарите излизат по своите лозя и зарязват. Лозарят ще излезе непременно празнично облечен на лозето и ще занесе гозба и вино. Там той, след като отреже с косера няколко пръчки, благославя да бъде лозето родовито през годината и полива отрязаното место с вино от бъклицата.
В много краища на Трифонден избират
“Цар на лозята”. “Царят” се избира за една година, хората го избират общо, гласно. За такъв се посочва най-честният, най-добрият между лозарите, и по-богат да е. На избрания цар на главата поставят корона от лозови пръчки, след това го носят на ръце или го качват на кон и го изпровождат с чест до дома му. Там той ги приема у дома на гости и им се отплаща един вид за отдадената чест.
Честит имен ден на Трифон, Трифонка!
