"Вървяла Кума Лиса през гората и си приказвала:
- Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. Е такава една лекичка и мекичка, същинска копринена къделя."
"Кума Лиса и кучето" е четвъртата българска народна приказка, която представяме като PowerPoint Präsentation на децата от страните-партньори. Илюстрации - Надя (6) и Сашо (6)
Няма коментари:
Публикуване на коментар